default

Първа среща на Консултативния съвет



На 19 ноември 2021 г. в Гранд-хотел Поморие се проведе първата среща на Консултативния съвет за Поморийско езеро, който се създава в рамките на LIFE проект „Живот за Поморийската лагуна“. 

Откриване на срещата и представяне на Лина Славова (фасилитатор) и всички 20 участника от различни заинтересовани страни - кметът на Община Поморие, директорът на РИОСВ Бургас, директорът на Института по обща и неорганична химия при БАН, представители на НПО (Зелени Балкани, БФБ, Граждани за Поморие, КСР Гларус), Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“, както и бизнеси, които ползват продукти от езерото - М-Поморийски солници ЕООД и Азимут 6000. Липсваха само Областна управа и хотелиерите от града.

При представянето си кметът на Община Поморие – г-н Иван Алексиев подчерта, че езерото е важно не само за града, но и за държавата, защото то осигурява поминък, сол, луга, калолечение. Но днес е от голямо значение да се намеси държавата, за да се решат най-наболелите проблеми, свързани с отвеждането на сладките води от езерото, както и казусът канал „Поморийско езеро – Черно море“. За съжаление от Областна управа Бургас не успяха да се включат в срещата, но по-късно заявиха готовност да съдействат и да помогнат за решаване на проблемите. 



Димитър Попов от „Зелени Балкани“, ръководител на проекта сподели очаквания принос на „Тур дьо Валат“ (Изследователски център за опазване на средиземноморските влажни зони и партньор по проекта) в бъдещото развитие на Консултативния съвет, тъй като те имат подобен опит в съвместното управление и стопанисване на влажни зони. „Зелени Балкани“ още от 2006-2010 имат проектиране за възстановяване на отводнителните канали, а проектът Канал – езеро също е направен тогава.

Настоящият LIFE проект цели намаляване влиянието на това вливане на сладка вода от р. Каменарска, която определя хидрологичния режим на Поморийско езеро и възстановяване на северен и южен отводнителен канал. Средната соленост на езерото сега е 2-3 пъти по-ниска от тази през 2007 – 2009, което влияе на производствения процес в Поморийски солници и на формирането на лечебната кал. От друга страна птиците ползват въздушни магистрали, но също като нас хората имат нужда от места за почивка и хранене, докато мигрират. Промяната на солеността на водите намалява значението на езерото за дъждосвирцовите птици и тяхната численост намалява, за сметка на патици и други, свързани със сладководните местообитания.

Езерото е важно място за един вид рядко и уязвимо водно конче и чрез проекта ще се създаде модел за поддържане на екосистемата и за опазване на този вид, който е в Червената книга на Европа. Проучваме и правим оценка на социално-икономическите дейности и екосистемните услуги в района.







БФБ има 25 годишен опит с въвличане на заинтересованите страни в управлението на защитените територии и ползването на природните ресурси. Правим го чрез участие в процесите на изготвяне и прилагане на Планове за управление, Планове за действие, обществени съвети, участие в консултативни и експертни съвети и други средства. Преди 20 години създадохме Регионален съвет за Бургаските влажни зони, който включваше и Поморийско езеро. После създадохме Обществен съвет за Атанасовско езеро, което е подобна територия и има много заинтересовани страни, но съвета се наложи като много успешен модел. Още при планирането на настоящия проект поехме ангажимент към МОСВ за създаване на Консултативен съвет, чрез който да обменяме информация с колегите от МИГ Поморие, които изпълняват ОПОС проекта „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Поморие”, както и да включим за в бъдеще и колегите от Тур дьо Валат.

КС е неформална структура, която няма да се регистрира, но ако някой не иска да участва в него може да го заяви още сега, както и ако имате предложения за нови членове да ги дадете. Поканили сме всички заинтересовани страни, не се отзоваха само Областна управа, хотелиерите и земеделската кооперация. Идеята е да обсъждаме социално-икономическото развитие на Поморие и гражданите чрез връзката с Поморийско езеро. 





Ние хората сме единствената променлива и човекът е променял езерото през годините за да засили неговите функции и да се възползва от него. Тази снимка от преди един век показва как се е използвало езерото и как то е помагало на хората – да правят сол, важен поминък на населението. На другата снимка се вижда съвременното състояние –хората имат нужда от повече жизнено пространство, повече място за развитие на туризма, а солодобивът отстъпва. 



Тази карта със солеността показва каква е идеална ситуация при настоящата технология за солодобив и как трябва да изглеждат картата на солодобивните басейни. Проблемът е, че нахлуват големи количества сладки води, които водят до поредица от негативни събития.. Технологията на солодобива се е променяла през годините, за да има по-висок добив на сол, затова е изградена и инфраструктурата.  В момента състоянието на езерото е различно и може да се види от картата по-долу - високо водно ниво, което променя езерото и го превръща в в по-сладководно. Сега езерото предлага други екосистемни услуги и ако искаме да го ползваме като солена лагуна за добив на сол и свързаните с това продукти – луга, лечебна кал, трябва да вземем мерки.

От графиките по-долу се вижда ясно изразена тенденция за осладняване на езерото – през 2020 има малко валежи, при строителството на обходния път сладката вода не се влива в езерото. През 2021 има вече много валежи (с 300 мм повече от 2020 г.), водата се влива в езерото и се увеличава дълбочината му (от 16 см на 27 см) и намалява солеността – от 40 промила до 26,5 промила през тази година. Тези данни са от 13 мониторингови пункта, разположени на представителни за всеки тип соленост места в езерото, в които извършваме ежемесечни наблюдения.



Това е реалната ситуация в езерото днес . Има ли какво да се направи?! Но първо да разберем какво бъдеще искаме за езерото. 







По време на дискусията участниците маркираха три основни точки, към който да се върви за възстановяване и поддържане на солеността на Поморийско езеро.

1. Технически аспекти относно извеждане на сладки води
Всички се обединиха около нуждата да се възстанови и поддържа хидрологичния режим на лагуната, за да може тя да изпълнява социално-икономическата си функция. А именно, добив на сол и лечебна кал. Тези два ресурса бяха посочени като стоящи в основата на туристическата дейност на град Поморие.
За целта, от първостепенна важност е как да се извеждат сладките води към Черно море. Участниците дискутираха възможността за изграждане на свръзка между южния отводнителен канал и река Каменарска и паралелно с това нуждата от дейности по регулярен мониторинг на канала.

2. Търсене на начини за подобряване на комуникацията между институциите
Участниците в срещата подчертаха необходимостта от ефективна комуникация между областни и общински институции. Тук се наблегна и върху ясната и прозрачна комуникация не само между институциите, но и между всички заинтересовани страни, в това число собственици на земи, местни бизнеси и гражданската общност на Поморие.

3. Нужда от интегриран план за управление на Натура зоната Поморийско езеро
Третата главна тема, която се сформира по време на дискусията бе нуждата от съставяне на стратегия (работен план), която да приоритизира дейностите по опазване на лагуната. Според участниците тази стратегия е необходимо да се наследи от интегриран план за управление на Натура 2000 зоната Поморийско езеро, в който всяка заинтересована страна да има инструмент за участие при прилагането му.

В заключителната част участниците заявиха как техните институции биха могли да се включат в процеса по опазване на Поморийско езеро
  • БФБ – функция на инициатор, медиатор, квалифицирани експерти, организация на КС, мониторинг, събиране и анализ на данни, методически насоки за планиране и проектиране на природозащитни дейности;
  • Университет „Проф.д-р Асен Златаров“ Бургас - експерти, математически модели;
  • Клуб за спортен риболов „Гларус“ – всичко, но е важно обществото да припознае проблема;
  • „Зелени Балкани“ – поддържане на местообитания; дейности; експерти; теренна работа;
  • Институт по обща и неорганична химия при БАН – експерти; изследвания; моделиране; мултидисциплинарни проекти;
  • М-Поморийски солници ЕООД - участват в проекта; идея с трасета за отвеждане на сладки води;
  • Община Поморие и МИГ Поморие - търсене на възможност за финансиране; изпълнение на обществени задължения;
  • Сдружение „Граждани за Поморие“ – следи за случването на нещата; медиатор; връзка с гражданите; повишаване на обществения интерес.

Като обобщение на посочените теми и предложения подканваме участниците в съвета да изпращат свои предложения и препоръки, който да публикуваме в сайта на проекта „Живот за Поморийската лагуна“ https://lifeforpomorielagoon.eu/. По този начин целим да осъществим комуникацията между участниците в консултативния съвет и да търсим заедно начини за повишаване на обществения интерес.