Но при хората едва когато усетят липсата на определени ресурси в магазина, тогава започват да се замислят, но може да е твърде късно.
Адаптацията към климатичните промени може да звучи неясно за много хора, но това са стъпките, които ние или нашето правителство сме предприели за справяне с идващите проблеми – без валежи няма сладка вода, без нея няма земеделие, няма храна и т.н.
Част от мерките, които предприемат нашите португалски партньори от Salina Green са свързани с ползването и популяризирането на халофитните растения, като алтернатива на традиционното земеделие, като начин да се опазят хабитатите в солниците и да се намерят нови заинтересовани страни, които да намерят икономически ползи и да се включат в поддържането на водния цикъл и съоръженията.
Посетихме два солника край Алкошет (курортен град срещу Лисабон, който се свързва със столицата чрез 12 км мост Вашку да Гама) – в единия все още се добива сол, но главно с демонстрационна цел, но пък Фондация Самуко, която стопанисва територията се грижи за поддържането на водите и инфраструктурата. С площ от 360 хектара комплексът Salinas do Samouco се представя като соленото блато с най-голямо богатство и изобилие от птици по време на периода на прилив в целия Тежу, които намират подслон тук по време на своите миграционни пътувания, както и като идеални условия за хранене и гнездене.
Разположени на брега на река Тежу, солниците все още са жив пример за това, което дълго време е било основната икономическа дейност в Алкошете – производство на сол. След като е извлечена от басейните, които все още се виждат в устието на Тежу, солта по-късно е транспортирана до пристанището на Лисабон и изнасяна в чужбина.
Упадъкът на мореплаването, самозадоволяването на страните, които традиционно консумират сол, появата на хладилни системи и тяхното внедряване на кораби за риболов на треска, използването на алтернативни консерванти са някои от факторите, които отслабват производството на сол и, следователно, икономическата загуба от него. При този сценарий са малко солниците, които успяха да устоят и да се приспособят към новата ситуация. Алкошете също не е изключение от правилото.
Солниците на фондация João Gonçalves Júnior сега управляват солниците в общината и изпълняват дейностите за тяхното поддържане – основно управление на водния режим. Това значително допринася за формирането на културната идентичност на населението на тази община. Освен че поддържат жива традицията на солодобива в Алкошете, солниците все повече се признават за екологичното си значение, тъй като те са място за подслон и убежище за много водни птици, допринасяйки за тяхното опазване и защита.
Понастоящем Marinha do Canto, част от комплекса Salinas do Samouco, е единственият солник, произвеждащ сол в Тежу и Алкошете.
През зимата солниците са важно място, където птиците отиват да търсят подслон и алтернативна храна в покритите с вода пространства. През лятото солените равнини са важно място за гнездене, особено за кокилобегача.
В района посетихме местата за възстановяване на крайбрежната лагуна и местообитание 1420 Средиземноморски соленолюбиви храсталаци, което се извършва от семейната фирма Salina Greens.
Чрез управление на водния режим и съобществата на халофитни растения тези места запазват екологичните си функции на крайбрежни местообитания, като същевременно осигуряват природни ресурси с икономическо значения. Фирмата произвежда свежа биомаса за консумация от различни халофити, предимно Sarcocornia и сушена маса (зелена сол) от тях (основно Suaeda, Sarcocornia, Salicornia, Betta maritima, Inula и др.), както и други културни видове от района. Това е пример за устойчив бизнес, основан на природни решения, като философията на фирмата е да се възползва максимално от природните ресурси без да прилага интензифициране на производството. Фирмата е създала в Quinta da Atalaya контролирана плантация за Salicornia чрез изкуствено засяване и напояване в близост до водните басейни. И двата подхода, които прилага фирмата са успешни и икономически целесъобразни, предвид практически неограничения природен ресурс, който предоставят многогодишните халофити. Фирмата демонстрира сушилня за продукцията с хибридно електрозахранване.
Запознахме се с основните представители на халофитите в солниците, които макар и с подобна функция и структура на растителността силно се различават от съобществата на халофити в Атанасовско езеро, най-вече по видовия състав, вегетация и разпространение в местообитанията. Основна разлика е многогодишността на повечето видове тук. В Атанасовско езеро всички халофити са едногодишни. Имах наблюдения на няколко инвазивни вида растения, които са основна заплаха в крайбрежните местообитания, вкл. дюнните комплекси (сиви дюни).
В района се изпълнява проект за запазване и възстановяване на автохтонна порода магарета.
Особено интересно беше посещението на солниците във Фигера де Фош. Там все още има малки действащи солници (парцелирани между отделните собственици), където малки производители ги поддържат и вадят сол по технология близка до тази в Поморийско езеро. Тук традицията също се пази от векове и се предава от поколение на поколение.
Посетихме Музея на солта, където Gilda Saraiva, президент на FigueiraSal - Асоциация на производителите на сол от Figueira da Foz, ни разведе и ни представи всичко най-важно за солниците в района и в цяла Португалия.
Голям интерес предизвика магазинчето в Музея, което предлага сол от различни производители, включително Саликорния, комбинации от сол с различни подправки (вкл. рози). Видяхме солните басейни, които се подготвят за новия сезон и се почистват от водораслите, както и СПА зоната, която е към музея. Особен интерес представляваше и склада за сол, който е част от Музея, съхраняващ инструменти, характерни за солодобива.
С много възхита (и нескрита завист) посетихме ECOMARE – Лаборатория за иновации и устойчивост на морски биологични ресурси на Университета в Авейро, която включва Център за разширение и изследвания в аквакултурата и морето (CEPAM) и Център за рехабилитация на морски животни (CPRAM).
Мисията на CESAM е да развива международни научни изследвания за високи постижения в областта на науките за околната среда и морето. CESAM се ангажира с политически предизвикателства, свързани с: адаптиране и смекчаване на изменението на климата; регионални, национални и европейски политики, свързани с водите (сладководни и морски) и природните ресурси, включително биоразнообразието, здравето на околната среда и устойчивото развитие.
Тук работят приблизително 500 изследователи, от които около 240 са докторанти.
Посетихме района на солниците в Авейро, които се стопанисват и управляват от Университета на Авейро и са място за почивка на десетки видове птици. Интересен беше опитът на малка семейна фирма "Horta da Ria" за контролирано отглеждане на Salicornia europaea в Солниците в Авейро, където разговаряхме със собствениците, относно технологията на производство и реализирането на продукцията.
Методът е подходящ за прилагане в Атанасовско езеро при възстановяване на изоставени за солодобив басейни. Това ще позволи контролирано управление на водния режим, съобразно екологичните нужди на солянката. Така едновременно ще се получава стопанска продукция и ще се възстановява местообитанието. Достъпът до тези басейни става само с лодка, както направихме и ние, въпреки дъждовното време.
Последното ни посещение бе в един великолепен bird-watching център Evoa (https://evoa.pt/en/home), създаден с подкрепата и носещ характерния дух на WWT. Управлява се от земеделска компания със сто годишна история.
Разположен в сърцето на най-важната влажна зона на Португалия, природният резерват на устието на Тежу включва три сладководни влажни зони с площ от 70 ха. Те са създадени изкуствено чрез дизайниране на водни площи с различни характеристики и оформяне с техника. Установена е и се поддържа връзка с естуара на р. Тежу, с което се управлява водния режим. Управлява се и развитието на растителността, за да бъдат подходящи местообитанията за различните видове птици.
бб
Провеждат се мониторингови и проучвателни дейности. Тези лагуни са много важни за птиците, като се използват за почивка или за гнездене. За да се гарантира спокойствието на птиците и да се увеличи максимално преживяването на посетителите, има четири укрития за наблюдение, 3 фотографски скривалища и център за посетители. Имат дори и електробус за по-възрастните bird-watchers.
Идеята за такова място възниква през 2000 г с предложение, направено от Aquaves - Асоциация за опазване и управление на природните среди към Companhia das Lezírias, SA за внедряване на структури за интерпретация на природата в Ponta da Erva, природен резерват на устието на Тежу.
През 2001 г. Companhia das Lezírias, собственик на земята, проявява интерес към сътрудничество в проекти от екологичен характер. В ЕVOA обсъждахме възможностите, заплахите и опита при създаване и управление на подобни влажни зони, както и възможности за бъдещо сътрудничество и партньорство в проекти.
