default
Натура 2000 зона Поморийско езеро е вторият най-представителен обект с приоритетно местообитание Крайбрежни лагуни в България и третият в Черноморския биогеографски регион (ЧМБР) на ЕС. 1150 * обхваща 665,77 ха (31,9%) от SCI и представлява 25,7% от покритието на това местообитание в българската част на ЧМБР. Природозащитният статус на 1150 * в България е неблагоприятен - неадекватен (Доклад по чл. 17 от Директивата за хабитатите, 2013-2018 г.), както при ЧМБР. Местообитанието 1530 * (Панонични солени степи и солени блата) представлява 2,21% от площта на Натура 2000 зоната, но е важно за основните екосистемни услуги и заедно с 1150 * представлява 34% приоритет за опазване на местообитанията.

SPA Поморийско езеро поддържа 270 вида птици. 91 вида са от европейско значение за опазване (SPEC) (BirdLife International, 2004), 7 от тях са включени в категория SPEC1 като глобално застрашени, 21 в SPEC2 и 63 в SPEC3 като видове, застрашени в Европа. Това е едно от най-важните места за размножаване на птиците в България.

Защитена зона „Поморийско езеро”

Тази защитена зона е един от двата обекта по Натура 2000 в района на Поморийското езеро. Тя е обявена със заповед на Министъра на околната среда и водите № РД-78/3.02.2009 г. (публикувана в ДВ, бр. 14/2009 г.) 

Защитената зона “Поморийско езеро”, с идентификационен код BG0000152 е разположена в землищата на гр. Поморие и гр. Ахелой, община Поморие, област Бургас, с обща площ 9215.280 дка, от които 1.233 km2 морски пространства.
Тази защитена зона по площ обхваща до голяма степен както влажната зона Поморийско езеро, така и едноименната защитена местност и защитена зона по Директивата за хабитатите. Площта на защитената зона „Поморийско езеро” се покрива изцяло от тази на едноименното Орнитологично важно място BG037.

Защитената зона включва някои засолени пасища, обработваеми площи, брегова ивица с дължина 1 км южно от устието на р. Ахелой, самото устие и едноименния язовир, което е с 19.8% повече от територията на защитената местност. По този начин тя инкорпорира и Рамсарското място.

Според Стандартния формуляр на тази защитена зона, площта й се разпределя по следния начин (% от общата площ): 
  • Морски райони, заливи   - 13 %
  • Реки, по които нахлуват приливите, устия, кални отложения, пясъчни отложения, лагуни  - 18 %
  • Крайбрежни пясъчни дюни, пясъчни плажове  - 1 %
  • Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)  - 58 %
  • Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища   - 1 %
  • Сухи тревни съобщества, степи   - 1 %
  • Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) – 1 %
  • Друга орна земя  - 1 %
  • Не-горски райони с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)   - 1 %
  • Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) – 5 %
Както се вижда от това разпределение, преобладаващата част от площта на защитената зона се състои от акватория на Поморийското езеро и други водоеми (58%) и от акватория на Черно море (13%). Това е важно обстоятелство, което следва да се има предвид при управлението и опазването на обекта. 

Цели на обявяване и предмет на опазване
Съгласно заповед на Министъра на околната среда и водите № РД-78/3.02.2009 публикувана в ДВ, бр. 14/2009 г.) защитената зона е обявена с цел:
  • Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние
  • Възстановяване на местообитанията на видовете птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние
Съгласно същата заповед предмет на опазване в защитената зона са:
  • 87 вида по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие;
  • 64 редовно срещащи се мигриращи видове птици по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие.
В границите на защитената зона се забраняват:
  1. Строителството на ветроенергийни съоръжения, пристанища, терминали и на промишлени предприятия, с изключение на съоръжения, свързани със солодобива и калодобива;
  2. Добиването на подземни богатства;
  3. Депонирането на отпадъци;
  4. Извършването на дейности, свързани с отводняване, пресушаване или промяна на водния режим на мочурища и естествени водни обекти, освен при изпълнение на дейности, свързани с подобряване състоянието на водните екосистеми и местообитания, и при осъществяване на традиционните солодобив и калодобив
  5. Премахването на характеристики на ландшафта (единични и групи дървета) при ползването на земеделските земи като такива;
  6. Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
  7. Достъпът на хора до колониите от гнездящи водолюбиви птици, както и влизането в езерото с лодки и други плавателни средства, практикуването на развлекателен воден туризъм и спортове (водно колело, джетове, сърфове, кану), с изключение на дейности, свързани със солодобива и калодобива;
  8. Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност;
  9. Косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.
Собственост и управление – 89 % от зоната е публична държавна собственост.

карта

 

Защитена зона Поморие

Нейната площ е 2,085.15 ха. Защитената зона “Поморие” е най-голяма в сравнение със защитената местност, рамсарското място и другата ЗЗ. Тя обаче не включва онази част от Рамсарското място, която се заема от еднокилометрова брегова ивица на север на устието на р. Ахелой, самото устие и едноименния язовир. 

Според Стандартен формуляр за защитената зона „Поморие” (Градев и др.) площта на защитената зона се разпределя по следния начин:
  • Морски райони, заливи  - 54 %
  • Солени блата, солени пасища, солени степи  - 20 %
  • Крайбрежни пясъчни дюни, пясъчни плажове – 2 %
  • Реки, по които нахлуват приливите, устия, кални отложения, пясъчни отложения, лагуни  - 24 %
Както се вижда от това разпределение на земното покритие в защитената зона, над половината от нейната площ е заета от акватория на Черно море. Това е важно обстоятелство, което следва да се има предвид при управлението и опазването на обекта.

Защитената зона е обявена с цел:
  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Тази защитена зона няма още специална заповед за обявяване, поради което законовият й статут се определя от Директивата за местообитанията и РМС № 122 от 2 март 2007 г., публикувано в ДВ бр. 21 от 9.03.2007 г., където фигурира под името „BG0000620 Поморие Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията”.
Собственост на земята в защитената зона “Поморие” - 88 % е публична държавна, а 9 % частна.
  • 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини
1110 Sandbanks which are slightly covered by sea water all the time
  • 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода*
1140 Mudflats and sandflats not covered by seawater at low tide
  • 1150 *Крайбрежни лагуни
1150 Coastal lagoons
  • 1160 Обширни плитки заливи
1160 Large shallow inlets and bays
  • 1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (Рифове)
1170 Reefs
  • 1310 Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени
1310 Salicornia and other annuals colonizing mud and sand
  • 2110 Зараждащи се подвижни дюни
2110 Embryonic shifting dunes
  • 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)
2120 Shifting dunes along the shoreline with Ammophila arenaria (white dunes)
  • 2130 *Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)
2130 Fixed coastal dunes with herbaceous vegetation (grey dunes)

Характерни видове за зоната са: видра, добруджански хомяк, лалугер, пъстър пор, чернокоремна бумка, пъстър смок, обикновена блатна и шипобедрена костенурки, голям гребенест тритон и карагьоз.