Зелени Балкани Поморийски солници Българска фондация Биоразнообразие Tour du valat Програма life Natura2000

Новини

солници

Има ли надежда за разрушените най-големи солници на Адриатическото крайбрежие?

09.11.2022
Случаят Солници Улчин (Ulcinj Salina) в Черна гора

В Черна Гора, близо до границата с Албания, се намира е най-големия солник на Адриатическото крайбрежие - Улчин. Построен през 30-те години на миналия век, за да спаси населението на град Улчин от малария, солникът някога е осигурявал ценен доход за местните общности. Тук солта се е произвеждала по традиционен начин и се е събирала веднъж годишно. Добивът е достигал до 50 000 тона годишно.

Солниците са Рамсарско място, най-важното за зимуване, гнездене и хранене на птиците на източното крайбрежие на Адриатическо море и ключово място за почивка на птиците, мигриращи по Адриатическия прелетен път. Общо 252 вида птици са регистрирани тук, включително емблематичните за мястото розово фламинго и къдроглавия пеликан. Солниците са дом на много застрашени риби, земноводни, влечуги и соленолюбиви растения.

През 2005 г. солниците са приватизирани и 75% от акциите на стойност 800 000 евро са закупени от инвестиционна компания, наречена Eurofond, но процесът на приватизация е описан като „непрозрачен“. Оттогава солникът системно е намалявал дейността си, инфраструктурата е оставена да се разруши, тъй като е имало инвестиционно намерение да се продаде земята на тройно по-висока цена от тази платена за приватизацията и да се построи луксозен хотелски курорт с голф игрища и яхтено пристанище.

През 2013 г. производството на сол е спряно окончателно, което е довело до уволняване на 400 солничари от района. Постепенно дигите и каналите, които са изграждали сложната система на циркулация на солената вода във влажната зона са се разрушили, помпите, които са извеждали сладката вода от солника са разграбени, и така е започнала деградацията на екосистемата. Преди солникът в бил разделен на няколко зони, които са имали различни цели в процеса на производство на сол, като кристализация и изпаряване. Сега те са покрити предимно от пасища, халофитна растителност и тръстика. Поради спирането на солодобива, територията е изложена на риск от загуба на биоразнообразието, което се поддържа в нея.

През 2009 г. фондация EuroNatur и нейните партньори BirdLife Европа и Централна Азия, Център за защита и изследване на птиците (CZIP), Асоциация д-р Мартин Шнайдер-Якоби (MSJA) и Tour du Valat започват борба за опазването на влажната зона и стартират кампания #SaveSalina. Тази инициатива има за цел възстановяване на мястото в предишното му състояние, като работи на местно, регионално и международно ниво и включва правни, политически и комуникационни действия. След години активна работа, кампанията най-накрая печели забележителна победа през юни 2019 г., когато солниците са обявени за защитена територия и е призната тяхната екологична и културна стойност. Собствеността на солника е обявена за държавна.

Днес отново има надежда за бъдещето на птиците, но дали ще има добив на сол все още е неясно. За да се възвърне солодобива, дори и в намален обем, е нужна голяма инвестиция и много усилия от страна на черногорската екологична организация Център за защита и изследване на птиците (CZIP), община Улчин и държавата.

Затова и EuroNatur проведе Пан-европейската конференция за Зеления пояс от 1-ви до 4-ти ноември 2022 именно в град Улчин. Основният фокус на конференцията беше изпълнението на финансирания от ЕК проект BESTbelt, възможността му да отключи местния потенциал за опазване на биоразнообразието и да увеличи видимостта на Европейския зелен пояс.

Крайбрежният и граничен регион около Улчин осигури идеална обстановка за тематичните аспекти на конференцията и даде възможност участниците да видят бившите солници Улчин, както и местни примери за нови продукти и услуги, свързани с тази защитена територия и неговия най-разпознаваем представител – розовото фламинго.

Дияна Костовска от Българска фондация Биоразнообразие също взе участие в срещата и от първа ръка се запозна с опасностите, които заплашват до голяма степен и нашето Поморийско езеро, а именно изоставянето на солодобива и загубата на огромната екологична стойност на тази територия.